START PAGE TITLE SECTION ============================== -->

НЕ МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ (МСП) В БЪЛГАРИЯ, А СЕМЕЙНИ И ТРАДИЦИОННИ ПРЕДПРИЯТИЯ

Малките и средни предприятия през периода 2008-2017 г. увеличават допълнително присъствието си както по отношение на общ брой предприятия (нарастване от 0.1 процентен пункт до 99.8%), така и по отношение на създаваната заетост (нарастване с 0.3 процентни пункта до 74.8%) и реализиран оборот (нарастване с 2.6 процентни пункта до 70.8%).

Относителният дял на МСП в структурата на дълготрайните материални активи в икономиката обаче намалява през разглеждания период и достига 59.9% през 2017 г. (спрямо 63% през 2008 г.), което е симптоматично за нивото на инвестициите в сектора по време на кризата и годините след нея.

През периода 2008-2017 г. МСП в страната увеличават добавената си стойност с 45.3%, което е третият най-висок резултат в рамките на ЕС и превъзхожда повече от трикратно средния кумулативен ръст на добавената стойност на сектора в ЕС (14.3%), трябва да се отчете ниската база. По този начин секторът увеличава приноса си във формирането на БДС (брутна добавена стойност) до 65.2%, в сравнение с 56.8% средно в ЕС.

През последните десет години се регистрира известно намаление на относителния дял на отрасъла на търговията в разпределението на МСП по икономически дейности, но към 2017 г. той остава двойно по-висок от наблюдавания средно за ЕС, като все още повече от 1/3 (35.0%) от МСП в страната са концентрирани в този отрасъл (спрямо 39.9% през 2008 г.).

България има по-малък дял на прохождащи предприятия в начална фаза, ориентирани към интензивни на знания сектори, в сравнение с ЕС, което до голяма степен се обяснява с недостига на умения, необходими за индустрии, базирани на знанието или с неадекватни мерки, при програмирането на ОПИК (оперативна програма Иновации и конкурентоспособност). Обнадеждаващ е фактът, че сектор ИКТ е отговорен за повече от 1/3 от новосъздадените работни места от МСП в периода 2011-2017 г., като търсенето от чужбина за услугите, свързани с компютърното програмиране и консултиране, е основен двигател зад този растеж, но този сектор не трябва да се фаворизира. МСП в сектори с висока интензивност на знанието изпитват най-голям ръст, като брой и като създадени работни места, в периода 2008-2015 г., а заедно с високотехнологичните МСП – и най-голям ръст в добавената стойност.

НО:

В ECO/433 – EESC-2017-01106-00-01-AS-TRA (EN) 2/14 се отбелязва, че МСП са изключително разнородна категория, което означава, че са необходими специални усилия за правилно обхващане на различните подгрупи и особено на малките семейни и традиционни предприятия.

Европейската комисия (ЕК) насърчава да се разгледат начини за подкрепа и насърчаване на малките СЕМЕЙНИ И ТРАДИЦИОННИ ПРЕДПРИЯТИЯ, тъй като те са ключов елемент в създаването на нови дейности и в генерирането на доходи в районите с ограничени ресурси. Те носят добавена стойност в процеса на регионално развитие, особено в по-слабо развитите региони, тъй имат дълбоки корени в местната икономика, където инвестират и допринасят за запазването на заетостта.

Комисията призовава да се обърне внимание на факта, че малките семейни и традиционни предприятия са засегнати неблагоприятно от икономическите и индустриалните развития и тенденции в последно време. Те губят конкурентоспособност и се сблъскват с все повече трудности при осъществяването на своята дейност.

В политическите инструменти за подкрепа не се поставя акцент върху малките семейни и традиционни предприятия и е малко вероятно те да се възползват в значителна степен от тях. Като цяло подкрепата за МСП е насочена към
увеличаването на научните изследвания и иновациите в МСП и към стартиращите предприятия.

Без да поставя под съмнение значението на тези политики, ЕК иска да подчертае, че много малка част от всички МСП ще се възползват от тях и обикновено малките семейни и традиционни предприятия не попадат в тази категория.

ЕК, по инициатива на ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ (GROW), предвижда да преразгледа определението за МСП, засега предвидено за началото на 2019 г. Настоящото определение за МСП вече не е актуално и затова ЕК счита, че планираното преразглеждане би могло да е от полза за по-адекватното разбиране на същността на МСП и за изготвянето на по-добри политики за тях.

ЕК счита за важно малките семейни и традиционни предприятия да бъдат признати за специфична подгрупа, тъй като те обикновено страдат най-много от неефективността на пазара. Поради това се препоръчва разработването на специални политики за подкрепа, съобразени с техните потребности.

За да бъдат разрешени най-належащите проблеми, тези политики следва да бъдат насочени най-малкото към:

·       подпомагане при привличането и обучението на работната сила;

·       обучение и преквалификация на ръководители собственици;

·       осигуряване на достъп до консултантски услуги;

·       подобряване на достъпа до финансиране;

·       осигуряване на повече информация и по-добро обучение за служителите в местните сдружения на работодателите и местните клонове на банките;

·       предоставяне на услуги „на едно гише“;

·       коригиране на административната тежест на местно равнище и на равнището на ЕС;

·       осигуряване на достъп до повече и по-добра информация относно регулаторните изисквания, местната бизнес среда и пазарните възможности.

Чрез своя проект "STOB regions - Приемственост и трансфер на бизнес в регионите по програма Интеррег Европа" ние, от Агенция за регионално развитие с Бизнес център за подпомагане на малки средни предприятия - Пловдив, вече работим в тази насока, разработвайки План за действие за оптимизиране на Националната стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия 2014-2020.

Share This Artcle :