- 04-10-2019 10:02
- Velizar Petrov
Малките и средни предприятия през периода 2008-2017 г.
увеличават допълнително присъствието си както по отношение на общ брой
предприятия (нарастване от 0.1 процентен пункт до 99.8%), така и по отношение
на създаваната заетост (нарастване с 0.3 процентни пункта до 74.8%) и
реализиран оборот (нарастване с 2.6 процентни пункта до 70.8%).
Относителният
дял на МСП в структурата на дълготрайните материални активи в икономиката обаче
намалява през разглеждания период и достига 59.9% през 2017 г. (спрямо 63% през
2008 г.), което е симптоматично за нивото на инвестициите в сектора по време на
кризата и годините след нея.
През периода
2008-2017 г. МСП в страната увеличават добавената си стойност с 45.3%, което е
третият най-висок резултат в рамките на ЕС и превъзхожда повече от трикратно
средния кумулативен ръст на добавената стойност на сектора в ЕС (14.3%), трябва
да се отчете ниската база. По този начин секторът увеличава приноса си във
формирането на БДС (брутна добавена стойност) до 65.2%, в сравнение с 56.8% средно в ЕС.
През последните
десет години се регистрира известно намаление на относителния дял на отрасъла
на търговията в разпределението на МСП по икономически дейности, но към 2017 г.
той остава двойно по-висок от наблюдавания средно за ЕС, като все още повече от
1/3 (35.0%) от МСП в страната са концентрирани в този отрасъл (спрямо 39.9%
през 2008 г.).
България има
по-малък дял на прохождащи предприятия в начална фаза, ориентирани към
интензивни на знания сектори, в сравнение с ЕС, което до голяма степен се
обяснява с недостига на умения, необходими за индустрии, базирани на знанието
или с неадекватни мерки, при програмирането на ОПИК (оперативна програма
Иновации и конкурентоспособност). Обнадеждаващ е фактът, че сектор ИКТ е
отговорен за повече от 1/3 от новосъздадените работни места от МСП в периода
2011-2017 г., като търсенето от чужбина за услугите, свързани с компютърното
програмиране и консултиране, е основен двигател зад този растеж, но този сектор
не трябва да се фаворизира. МСП в сектори с висока интензивност на знанието
изпитват най-голям ръст, като брой и като създадени работни места, в периода
2008-2015 г., а заедно с високотехнологичните МСП – и най-голям ръст в
добавената стойност.
НО:
В ECO/433 –
EESC-2017-01106-00-01-AS-TRA (EN) 2/14 се отбелязва, че МСП са изключително
разнородна категория, което означава, че са необходими специални усилия за
правилно обхващане на различните подгрупи и особено на малките семейни и
традиционни предприятия.
Европейската
комисия (ЕК) насърчава да се разгледат начини за подкрепа и насърчаване на
малките СЕМЕЙНИ И ТРАДИЦИОННИ ПРЕДПРИЯТИЯ, тъй като те са ключов елемент в
създаването на нови дейности и в генерирането на доходи в районите с ограничени
ресурси. Те носят добавена стойност в процеса на регионално развитие, особено в
по-слабо развитите региони, тъй имат дълбоки корени в местната икономика,
където инвестират и допринасят за запазването на заетостта.
Комисията
призовава да се обърне внимание на факта, че малките семейни и традиционни
предприятия са засегнати неблагоприятно от икономическите и индустриалните
развития и тенденции в последно време. Те губят конкурентоспособност и се
сблъскват с все повече трудности при осъществяването на своята дейност.
В политическите
инструменти за подкрепа не се поставя акцент върху малките семейни и традиционни
предприятия и е малко вероятно те да се възползват в значителна степен от тях.
Като цяло подкрепата за МСП е насочена към
увеличаването на научните изследвания и иновациите в МСП и към стартиращите
предприятия.
Без да поставя
под съмнение значението на тези политики, ЕК иска да подчертае, че много малка
част от всички МСП ще се възползват от тях и обикновено малките семейни и
традиционни предприятия не попадат в тази категория.
ЕК, по
инициатива на ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ (GROW),
предвижда да преразгледа определението за МСП, засега предвидено за началото на
2019 г. Настоящото определение за МСП вече не е актуално и затова ЕК счита, че
планираното преразглеждане би могло да е от полза за по-адекватното разбиране
на същността на МСП и за изготвянето на по-добри политики за тях.
ЕК счита за
важно малките семейни и традиционни предприятия да бъдат признати за специфична
подгрупа, тъй като те обикновено страдат най-много от неефективността на
пазара. Поради това се препоръчва разработването на специални политики за
подкрепа, съобразени с техните потребности.
За да бъдат разрешени най-належащите проблеми, тези политики
следва да бъдат насочени най-малкото към:
·
подпомагане при привличането и обучението на работната сила;
· обучение и преквалификация
на ръководители собственици;
· осигуряване на достъп до
консултантски услуги;
· подобряване на достъпа до
финансиране;
· осигуряване на повече
информация и по-добро обучение за служителите в местните сдружения на
работодателите и местните клонове на банките;
· предоставяне на услуги „на
едно гише“;
· коригиране на
административната тежест на местно равнище и на равнището на ЕС;
· осигуряване на достъп до
повече и по-добра информация относно регулаторните изисквания, местната бизнес
среда и пазарните възможности.
Чрез своя
проект "STOB regions - Приемственост и трансфер на бизнес в регионите по
програма Интеррег Европа" ние, от Агенция за регионално развитие с Бизнес
център за подпомагане на малки средни предприятия - Пловдив, вече работим в
тази насока, разработвайки План за действие за оптимизиране на Националната
стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия 2014-2020.