• 20-10-2022 21:45
• Velizar Petrov

В Енергийния съюз тясно се преплитат пет измерения, които да допринесат за постигане на по-голяма енергийна сигурност, устойчивост и конкурентоспособност:

(1) енергийна сигурност, солидарност и доверие;

(2) интегриран европейски енергиен пазар;

(3) енергийна ефективност;

(4) декарбонизация на икономиката;

(5) изследвания, иновации и конкурентоспособност.

Разработени са общоевропейски цели, които рефлектират и на национално ниво. На 14.06. 2021 г. ЕС официално прие общ пакет от предложения за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г.

В изпълнение на ангажиментите на Република България за постигане целите на европейската енергийна политика за създаване на Енергиен съюз, в Стратегията за устойчиво енергийно развитие на страната до 2030 г., с хоризонт до 2050 г., са заложени следните основни приоритети:

(1) Гарантиране на енергийната сигурност и устойчивото енергийно развитие;

(2) Развитие на интегриран и конкурентен енергиен пазар и защита на потребителите чрез гарантиране на прозрачни, конкурентни и недискриминационни условия за ползване на енергийни услуги;

(3) Повишаване на енергийната ефективност в процесите от производство до крайно потребление на енергия;

(4) Устойчиво енергийно развитие за чиста енергия и декарбонизация на икономиката;

(5) Внедряване на иновативни технологии за устойчиво енергийно развитие.

Във връзка с изпълнението на тези национални енергийни приоритети до 2030 г., с хоризонт до 2050 г., и за осигуряване приноса на България за изпълнение на общата европейска енергийна политика са заложени като цели до 2030 г.:

(1) Намаляване на първичното енергийно потребление в сравнение с базовата прогноза PRIMES 2007 - 27.89%;

(2) Намаляване на крайното енергийно потребление в сравнение с базовата прогноза PRIMES 2007 - 31.67%;

(3) 27.09% дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия;

(4) най-малко 15% междусистемна електроенергийна свързаност.

Поставянето на енергийната ефективност на първо място е ключова цел в законодателната инициатива „Чиста енергия за всички европейци“, тъй като спестяването на енергия води до подобряване качеството на въздуха и общественото здраве, намаляване емисиите на парникови газове, подобряване енергийната сигурност чрез намаляване на зависимостта от внос на енергия, намаляване разходите за енергия на домакинствата и предприятията, повишаване на конкурентоспособността на икономиката, създаване на повече работни места, като по този начин ще се повиши качеството на живот на гражданите.

Част от енергийния законодателен пакет „Чиста енергия за всички европейци“ са Директива (ЕС) 2018/2002 относно енергийната ефективност, която определя обща рамка от мерки за насърчаване на енергийната ефективност, които да гарантират постигането на целта на ЕС от 32.5% повишаване на енергийната ефективност до 2030 г. и Директива (ЕС) 2018/844 относно енергийните характеристики на сградите, която поставя рамката за постигане на декарбонизация на сградния фонд.

В съответствие с приоритетите на ЕС за повишаване на енергийната ефективност България поставя енергийната ефективност на първо място и планира да постигне намаляване на потреблението на първична енергия с 27.89% и намаляване с 31.67% в крайно потребление на енергия, спрямо референтния сценарий PRIMES 2007.

За постигне на високо енергийно ефективен и декарбонизиран сграден фонд се предприемат мерки за:

(1) строителство на нови сгради и трансформиране на съществуващи в сгради с близко до нулево потребление на енергия;

(2) подобряване на енергийните характеристики на жилищните и нежилищните сгради;

(3) насърчаване въвеждането на интелигентни технологии в сградния сектор.

Оптимизацията на потреблението е важен инструмент за подобряване на енергийната ефективност. От решаващо значение е да се повишава осведомеността на всички потребители за ползите от енергийна ефективност чрез: предоставяне на точна информация относно начините, по които може да бъдат постигнати енергийни спестявания; осигуряване на образование и обучение в областта на енергийната ефективност, с акцент върху прилагането на енергийно-ефективни технологии или техники и ползите от тях.

Политиките и целите, които си поставя България за внедряване на иновативни технологии в реална, работеща среда са:

(1) въвеждане на пазарно ориентирани иновативни услуги, които отговарят на променящите се потребности и възможностите на потребителите и увеличават гъвкавостта на енергийната система;

(2) насърчаване изграждането на системи за съхранение на енергия, които ще допълват традиционния начин за съхранение на енергия, ще позволяват по-оптималното ѝ използване и по-лесното балансиране на ЕЕС във връзка с нарастването на производствените мощности за производство на електрическа енергия от ВИ;

(3) съхранение на енергия от ВИ в газопреносната мрежа чрез „Power-to-gas“ технология;

(4) насърчаване развитието на разпределителните мрежи, чрез въвеждането на интелигентни мрежи, които следва да се изграждат по начин, който насърчава децентрализираното производство на енергия и енергийната ефективност;

(5) насърчаване на използването на инсталации, подготвени за интелигентно управление и цифрови решения в сградния фонд за намаляване на потреблението на енергия;

(6) увеличаване броя на сгради с близко до нулево потребление на енергия, чрез използване на нови технологии и материали за обновяване на сгради и остъклени повърхности;

(7) внедряване на нови високоефективни енергийни технологии, водещи до значимо намаление на разходите за енергия;

(8) използване на водород за производство на топлинна и/или електрическа енергия;

(9) развитие на електромобилността и водородните технологии в сектор транспорт.

Насърчаване на енергийната ефективност в обществените сгради на територията на Балкани – Средиземно море

Основна цел:

(1) Да насърчи енергийната ефективност в обществените сгради в Балкано-Средиземноморския регион чрез промяна на поведението

(2) Да се ​​създаде практическа рамка за моделиране и реализиране на енергийни инвестиции чрез:

o   специфични системи за информационни и комуникационни технологии (ИКТ) за наблюдение и контрол

o   договори за енергоспестяване с гарантиран резултат (ESCO)

Пилотни дейности:

(1) Интернет - базирана платформа

(2) Моделиер за анализ на разходите и ползите

o   Оценка на енергийни инвестиции и преустройства в обществени сгради

o   Реконструкциите и инвестициите ще бъдат планирани с помощта на инструмента за анализ на разходите и ползите за измерване на нетната настояща стойност на интервенциите за енергийна ефективност

(3) Договори за енергоспестяване с гарантиран   резултат (ESCO)

·     (4) Последващ план за устойчивост на резултатите от проекта